Dumite-BG – онлайн речник за българския език

самовъзвелича

[sɐmovɐzvɛliˈt͡ʃa]

самовъзвелича значение:

Какво е самовъзвелича? Отдавам прекалено голямо значение на собствената си личност; възхвалявам сам себе си.

1. (психология/поведение) Отдавам прекалено голямо значение на собствената си личност; възхвалявам сам себе си.
Ударение
самовъзвелича̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
са-мо-въз-ве-ли-ча
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
самовъзвелича се
Видова двойка
самовъзвеличавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самовъзвелича

(психология/поведение)
  • Диктаторът се самовъзвелича в речта си, приписвайки си всички заслуги.
  • Няма нужда да се самовъзвеличаш пред колегите.

Синоними на самовъзвелича

Антоними на самовъзвелича

Как се пише самовъзвелича

Грешни изписвания: само възвелича, самовъзвеличе, съмовъзвелича, самувъзвелича, самовазвелича, самовъзвелйча
Сложните думи с първа основа само- се пишат слято. Втората част започва с представката въз- (пред звучна съгласна).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:велик
Сложна дума: 'само-' (себе си) + 'възвелича' (вдигна високо, прославя). Калка на гръцки или църковнославянски модели за словообразуване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • склонен да се самовъзвелича

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.