самовъзпитавам
[samovɐspiˈtavɐm]
самовъзпитавам значение:
Какво е самовъзпитавам? Съзнателно работя върху собствения си характер, навици и поведение с цел усъвършенстване; възпитавам сам себе си.
1. (психология/педагогика) Съзнателно работя върху собствения си характер, навици и поведение с цел усъвършенстване; възпитавам сам себе си.
- Ударение
- самовъзпита̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-въз-пи-та-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- самовъзпитавам се
Примери за използване на самовъзпитавам
(психология/педагогика)
- Човек трябва да се самовъзпитава през целия си живот.
- Той се самовъзпитава в дух на дисциплина и отговорност.
Синоними на самовъзпитавам
Как се пише самовъзпитавам
Грешни изписвания: само-възпитавам, само възпитавам, съмовъзпитавам, самувъзпитавам, самовазпитавам, самовъзпйтавам, самовъзпитъвам, самовъзпитавъм
Сложните глаголи, образувани с първа съставка 'само-', се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + възпитавам
Сложна дума, съставена от местоименния корен 'само-' (за себе си) и глагола 'възпитавам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самовъзпитавам се
- способност да се самовъзпитавам
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
