самовъзпитам
[sɐmovɐsˈpitɐm]
самовъзпитам значение:
Какво е самовъзпитам? Да формирам характера, навиците и волята си чрез собствени усилия и съзнателна дейност.
1. (педагогика/психология) Да формирам характера, навиците и волята си чрез собствени усилия и съзнателна дейност.
- Ударение
- самовъзпѝтам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-въз-пи-там
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- самовъзпитам се
- Видова двойка
- самовъзпитавам
Примери за използване на самовъзпитам
(педагогика/психология)
- Трябва да се самовъзпитам да бъда по-търпелив.
- Човек може да се самовъзпита във всяка възраст.
Синоними на самовъзпитам
Антоними на самовъзпитам
Как се пише самовъзпитам
Грешни изписвания: само възпитам, съмовъзпитам, самувъзпитам, самовазпитам, самовъзпйтам, самовъзпитъм
Сложните думи с първа съставка само- се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възпитам
Сложна дума: 'само-' (върху себе си) + 'възпитам'. Калка от руски или немски модели на словообразуване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самовъзпитам волята
- самовъзпитам характера
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
