самовъзхвала
[sɐmovɐsˈxvaɫɐ]
самовъзхвала значение:
Какво е самовъзхвала? Действието да хвалиш сам себе си; изтъкване на собствените достойнства, качества или постижения, често преувеличено.
1. (пряко) Действието да хвалиш сам себе си; изтъкване на собствените достойнства, качества или постижения, често преувеличено.
- Ударение
- самовъзхва̀ла
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-въз-хва-ла
- Род
- женски
- Мн. число
- самовъзхвали
Примери за използване на самовъзхвала
(пряко)
- Речта му беше изпълнена с ненужна самовъзхвала.
- Самовъзхвалата е признак на неувереност, а не на сила.
Синоними на самовъзхвала
Антоними на самовъзхвала
Как се пише самовъзхвала
Грешни изписвания: само-възхвала, самохвалене, съмовъзхвала, самувъзхвала, самовазхвала, самовъзхвъла
Сложни съществителни, образувани с първа съставка 'само-', се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само- + възхвала
Сложна дума, образувана от местоименния корен 'само-' (за себе си) и съществителното 'възхвала' (тържествено одобряване, прославяне).
Употреба
Чести словосъчетания:
- безсрамна самовъзхвала
- склонност към самовъзхвала
- куха самовъзхвала
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
