самодвижещ
[sɐmoˈdviʒɛʃt]
- Ударение
- самодвѝжещ
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- са-мо-дви-жещ
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самодвижещи
Как се пише самодвижещ
Грешни изписвания: самодвижеж, съмодвижещ, самудвижещ, самодвйжещ
Сложните прилагателни, при които първата основа е наречие или местоимение, се пишат слято. Окончанието за сегашно деятелно причастие е -ещ.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + движа
Сложна дума, съставена от местоименния корен 'сам' и сегашното деятелно причастие на глагола 'движа' – 'движещ'. Калка на гръцкото 'automatos' или латинското 'automobilis'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самодвижещ се механизъм
- самодвижещо се средство
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
