Dumite-BG – онлайн речник за българския език

самодивски

[sɐmodivski]

самодивски значение:

Какво е самодивски? Който се отнася до самодива; присъщ на самодива.

1. (митология) Който се отнася до самодива; присъщ на самодива.
2. (преносно) Който е много красив, очарователен, пленителен или загадъчен.
Ударение
самоди'вски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
са-мо-див-ски
Род
мъжки
Мн. число
самодивски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самодивски

(митология)
  • В гората се чуваше самодивски смях.
  • Старите хора разказваха за самодивски сборища на поляната.
(преносно)
  • Тя имаше самодивска хубост.
  • Погледът ѝ бе някак самодивски и отнесен.

Как се пише самодивски

Грешни изписвания: самодифски, съмодивски, самудивски, самодйвски, самодивскй
Прилагателното се пише със 'в' пред 'с', тъй като коренът е 'самодив-' (от самодива). Проверка: самодива.

Етимология

Произход:Старобългарски / Славянски
Оригинална дума:самодива
Произлиза от съществителното 'самодива' (митологично същество в българския фолклор) + наставката за прилагателно '-ски'. Етимологията на 'самодива' се свързва със старобългарските корени за 'сам' и 'дива' (божество, демон).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • самодивско цвете
  • самодивско хоро
  • самодивски огън

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.