самодостатъчен
[samɔdɔˈstatət͡ʃɛn]
самодостатъчен значение:
Какво е самодостатъчен? Който няма нужда от нищо друго или от никой друг; който задоволява потребностите си сам.
1. (общо) Който няма нужда от нищо друго или от никой друг; който задоволява потребностите си сам.
2. (философия/психология) Който съдържа в себе си всичко необходимо за своето съществуване или обосновка.
- Ударение
- самодоста́тъчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- са-мо-до-ста-тъ-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самодостатъчни
Примери за използване на самодостатъчен
(общо)
- Той живееше като отшелник, напълно самодостатъчен в своята колиба.
- Системата е проектирана да бъде енергийно самодостатъчна.
(философия/психология)
- Бог в теологията се разглежда като самодостатъчна същност.
Синоними на самодостатъчен
Антоними на самодостатъчен
Как се пише самодостатъчен
Грешни изписвания: само-достатъчен, съмодостатъчен, самудостатъчен, самодустатъчен, самодостътъчен, самодостатачен
Като сложно прилагателно име, образувано от съчетание на наречие и прилагателно, се пише слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + достатъчен
Сложна дума, образувана от основите на 'сам' и 'достатъчен'. Вероятно е калка (буквален превод) на гръцката дума autarkēs или английската self-sufficient.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самодостатъчна система
- самодостатъчна личност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
