Dumite-BG – онлайн речник за българския език

самодържавен

[sɐmodɐrˈʒavɛn]

самодържавен значение:

Какво е самодържавен? Който се отнася до неограничена монархическа власт; абсолютистки, автократичен.

1. (политика/история) Който се отнася до неограничена монархическа власт; абсолютистки, автократичен.
Ударение
самодържàвен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
са-мо-дър-жа-вен
Род
мъжки
Мн. число
самодържавни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самодържавен

(политика/история)
  • Руската империя е била класически пример за самодържавен строй.
  • Той се опитваше да наложи самодържавен стил на управление във фирмата, което доведе до конфликти.

Антоними на самодържавен

Как се пише самодържавен

Грешни изписвания: самодаржавен, самодръжавен, съмодържавен, самудържавен, самодържъвен

Думата се пише с ъ в корена държ (от държа). Проверка: държи, а не даржи.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:самодръжьць
Калка (буквален превод) на гръцката дума 'autokrator'. Съставена от 'само' (сам) и 'държа' (владея, управлявам). В исторически план терминът е използван за обозначаване на пълната, неограничена власт на монарха.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • самодържавен строй
  • самодържавна власт
  • самодържавен монарх

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.