самодържавие
[samodɐrˈʒaviɛ]
самодържавие значение:
Какво е самодържавие? Форма на държавно управление, при която върховната власт принадлежи неограничено на едно лице (монарх, цар, император).
1. (политология/история) Форма на държавно управление, при която върховната власт принадлежи неограничено на едно лице (монарх, цар, император).
- Ударение
- самодържа'вие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-дър-жа-ви-е
- Род
- среден
- Мн. число
- самодържавия
Примери за използване на самодържавие
(политология/история)
- Руското самодържавие е свалено след революцията.
- Борбата срещу самодържавието обедини различни политически кръгове.
Синоними на самодържавие
Антоними на самодържавие
Как се пише самодържавие
Грешни изписвания: самодържие, съмодържавие, самудържавие, самодаржавие, самодържъвие, самодържавйе
Сложна дума със съединителна гласна -о-. Коренът е 'държ', наставката е -авие (или -ие към основа държава).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:самодръжавиѥ
Калка на гръцкото autokrateia (αὐτοκρατία). Съставно от 'сам' (self) и 'държа' (hold/rule) – държане на властта сам.
Употреба
Чести словосъчетания:
- царско самодържавие
- крепител на самодържавието
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
