самозаблудя
[sɐmozɐbˈludʲɐ]
самозаблудя значение:
Какво е самозаблудя? Да накарам себе си да повярвам в нещо невярно; да се излъжа сам в преценката си. Най-често се използва във възвратна форма.
1. (психология) Да накарам себе си да повярвам в нещо невярно; да се излъжа сам в преценката си. Най-често се използва във възвратна форма.
- Ударение
- самозаблу̀дя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-за-блу-дя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- самозаблудя се
- Видова двойка
- самозаблуждавам
Примери за използване на самозаблудя
(психология)
- Опитах се да не се самозаблудя, че успехът е сигурен.
- Ако успея да се самозаблудя, ще ми бъде по-леко, но истината ще излезе наяве.
Синоними на самозаблудя
Антоними на самозаблудя
Как се пише самозаблудя
Грешни изписвания: самозаблудъ, съмозаблудя, самузаблудя, самозъблудя, самозаблодя
Пише се слято. Окончанието за 1 л. ед.ч. е -я.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само- + заблудя
Сложна дума, образувана от *само-* (себе си) и глагола *заблудя* (въведа в грешка).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
