самозабрава
[samozɐˈbravɐ]
самозабрава значение:
Какво е самозабрава? Състояние на пълна погълнатост от някаква дейност или чувство, при което човек престава да мисли за себе си.
1. (психология) Състояние на пълна погълнатост от някаква дейност или чувство, при което човек престава да мисли за себе си.
2. (неодобрително) Загуба на чувство за мярка, реалност или скромност; възгордяване.
- Ударение
- самозабра́ва
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-за-бра-ва
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на самозабрава
(психология)
- Тя танцуваше до самозабрава.
- Работиха до самозабрава, за да завършат проекта навреме.
(неодобрително)
- Властта често води до самозабрава.
- Неговата арогантност граничеше със самозабрава.
Синоними на самозабрава
Антоними на самозабрава
Как се пише самозабрава
Грешни изписвания: самузабрава, самозабрава, съмозабрава, самозъбрава, самозабръва
Думата е сложна, съединителната гласна е -о- (сам-о-забрава).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + забравя
Сложна дума, образувана от основите на местоимението 'сам' и глагола 'забравям'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- работя до самозабрава
- обичам до самозабрава
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
