самозванство
[sɐmozˈvanstvo]
- Ударение
- самозва̀нство
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-зван-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- самозванства
Как се пише самозванство
Грешни изписвания: самозвансво, самосванство, съмозванство, самузванство, самозвънство, самозванству
Думата се пише с з (от корена зван), а не със с. Групата съгласни е -нств-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:самъ + зъвати
Съставна дума от „сам“ и корена на глагола „зова“ (зван) – някой, който сам се е назовал/призовал. Вероятно калка или заемка от руски (самозванство), свързана с историческите претенденти за трона (Лъжедмитрий).
Употреба
Чести словосъчетания:
- политическо самозванство
- проява на самозванство
- обвинение в самозванство
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
