самоизлъгвам
[sɐmoizˈɫɤɡvɐm]
- Ударение
- самоизлъ̀гвам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-из-лъг-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- самоизлъгвам се
- Видова двойка
- самоизлъжа
Как се пише самоизлъгвам
Грешни изписвания: самоизлагвам, само излъгвам, съмоизлъгвам, самуизлъгвам, самойзлъгвам, самоизлъгвъм
Думата се пише слято като сложен глагол с първа част само-. Коренната гласна е ъ (от лъжа).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само- + излъгвам
Образувана чрез префигиране на глагола 'излъгвам' с компонента 'само-', индикиращ възвратност на действието към субекта.
Употреба
Чести словосъчетания:
- склонен да се самоизлъгва
- спирам да се самоизлъгвам
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
