самоизмъчвам
[sɐmoizmˈɤtʃvɐm]
самоизмъчвам значение:
Какво е самоизмъчвам? Причинявам мъка, страдание или терзание на самия себе си (физически или душевно). Най-често се употребява във възвратна форма 'самоизмъчвам се'.
1. (психология) Причинявам мъка, страдание или терзание на самия себе си (физически или душевно). Най-често се употребява във възвратна форма 'самоизмъчвам се'.
- Ударение
- самоизмъ̀чвам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-из-мъч-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- самоизмъчвам се
- Видова двойка
- самоизмъча
Примери за използване на самоизмъчвам
(психология)
- Няма смисъл да се самоизмъчваш с чувство за вина.
- Тя продължаваше да се самоизмъчва с въпроси без отговор.
Синоними на самоизмъчвам
Антоними на самоизмъчвам
Как се пише самоизмъчвам
Грешни изписвания: самоисмъчвам, съмоизмъчвам, самуизмъчвам, самойзмъчвам, самоизмачвам, самоизмъчвъм
Сложната дума се пише слято. Представката е из-, а не 'ис-', въпреки обеззвучаването пред 'м'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само + измъчвам
Сложна глаголна форма, съставена от частицата 'само-' (върху себе си) и глагола 'измъчвам'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
