самоизоблича
[sɐmoizobliˈt͡ʃɤ]
самоизоблича значение:
Какво е самоизоблича? Разкривам собствената си вина, грешка или престъпление; издавам се сам.
1. (общо) Разкривам собствената си вина, грешка или престъпление; издавам се сам.
- Ударение
- самоизоблича̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-из-об-ли-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- самоизоблича се
- Видова двойка
- самоизобличавам
Примери за използване на самоизоблича
(общо)
- С необмисленото си изказване той успя да се самоизоблича пред съда (често с възвратно местоимение).
- Писмото му го самоизобличи като автор на интригата.
Синоними на самоизоблича
Антоними на самоизоблича
Как се пише самоизоблича
Грешни изписвания: само-изоблича, самоизъблича, съмоизоблича, самуизоблича, самойзоблича, самоизублича, самоизоблйча
Сложните думи с първа съставка само- се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лик/лице
Сложна дума от 'само-' (себе си) + 'изоблича' (от из- + облик/лик - показвам истинския лик, разкривам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- публично се самоизоблича
- неволно се самоизоблича
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
