Dumite-BG – онлайн речник за българския език

самоиндукция

[sɐmoinˈdukt͡sijɐ]

самоиндукция значение:

Какво е самоиндукция? Явление, при което промяната на електрическия ток в проводящ контур (бобина) предизвиква възникване на електродвижещо напрежение в същия контур.

1. (Физика) Явление, при което промяната на електрическия ток в проводящ контур (бобина) предизвиква възникване на електродвижещо напрежение в същия контур.
Ударение
самоинду̀кция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
са-мо-ин-дук-ци-я
Род
женски
Мн. число
самоиндукции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самоиндукция

(Физика)
  • Явлението самоиндукция е открито от Джоузеф Хенри през 1832 г.
  • Коефициентът на самоиндукция се нарича индуктивност.

Антоними на самоиндукция

Как се пише самоиндукция

Грешни изписвания: самуиндукция, самойндукция, съмоиндукция, самоиндокция, самоиндукцйя
Слято писане на сложната дума. Свързващата гласна е о (сам-о-индукция). Не се пише с 'й' преди 'н'.

Етимология

Произход:Български/Латински
Оригинална дума:само + inductio
Сложна дума, съставена от българското местоимение 'само' (сам) и международния термин 'индукция' (от латински inductio - въвеждане, подбуждане).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • електродвижещо напрежение на самоиндукция
  • ток на самоиндукция

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.