самоинициативно
[sɐmoinit͡siɐˈtivno]
самоинициативно значение:
Какво е самоинициативно? По собствено желание и почин, без външно нареждане или принуда.
1. (общо) По собствено желание и почин, без външно нареждане или принуда.
- Ударение
- самоинициати́вно
- Част на речта
- наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- са-мо-и-ни-ци-а-тив-но
- Род
- среден
Примери за използване на самоинициативно
(общо)
- Служителите почистиха парка самоинициативно, без да бъдат молени.
- Той се зае самоинициативно с решаването на проблема.
Синоними на самоинициативно
Антоними на самоинициативно
Как се пише самоинициативно
Грешни изписвания: само инициативно, самоинециативно, съмоинициативно, самуинициативно, самойнициативно, самоинйциативно, самоиницйативно, самоинициътивно, самоинициатйвно, самоинициативну
Сложните думи, при които първата основа е само-, се пишат слято. Двойното и (о-и) на границата на двете съставни части се запазва.
Етимология
Произход:Смесен (Славянски/Латински)
Оригинална дума:samo + initium
Сложна дума, съставена от 'само-' (собствен, личен - славянски произход) и 'инициативно' (от латински 'initium' - начало, чрез западноевропейски езици). Означава действие, предприето по собствено желание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- действам самоинициативно
- решавам самоинициативно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
