самоирония
[sɐmoironijɐ]
самоирония значение:
Какво е самоирония? Ирония, насочена към самия себе си; критично-насмешливо отношение към собствената личност, поведение или творчество.
1. (Психология/Литературознание) Ирония, насочена към самия себе си; критично-насмешливо отношение към собствената личност, поведение или творчество.
- Ударение
- самоиро̀ния
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-и-ро-ни-я
- Род
- женски
- Мн. число
- самоиронии
Примери за използване на самоирония
(Психология/Литературознание)
- Той говореше за неуспехите си с присъщата си тънка самоирония.
- В стиховете на поета се усеща горчива самоирония.
Синоними на самоирония
Антоними на самоирония
Как се пише самоирония
Грешни изписвания: само ирония, съмоирония, самуирония, самойрония, самоируния, самоиронйя
Сложни съществителни имена, чиято първа съставка е 'само-', се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + ирония
Сложна дума, образувана от възвратното местоимение 'сам' и съществителното 'ирония' (от гр. eirōneía).
Употреба
Чести словосъчетания:
- тънка самоирония
- чувство за самоирония
- доза самоирония
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
