Dumite-BG – онлайн речник за българския език

самолекувам

[sɐmolɛˈkuvɐm]

самолекувам значение:

Какво е самолекувам? Прилагам лечение на себе си без консултация с лекар или медицинско лице. Обикновено се ползва с възвратното местоимение 'се'.

1. (медицина) Прилагам лечение на себе си без консултация с лекар или медицинско лице. Обикновено се ползва с възвратното местоимение 'се'.
Ударение
самолеку̀вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
са-мо-ле-ку-вам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
самолекувам се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самолекувам

(медицина)
  • Лекарите съветват да не се самолекуваме с антибиотици.
  • Той се опита да се самолекува с билки, но състоянието му се влоши.

Как се пише самолекувам

Грешни изписвания: самоликувам, съмолекувам, самулекувам, самолековам, самолекувъм
Пише се слято. Коренът е лек, затова се пише с е.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:само + лекувам
Сложна дума от 'само-' (себе си) и 'лекувам' (прилагам лечение).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • склонен да се самолекува

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.