самоличност
[sɐmoˈlit͡ʃnost]
самоличност значение:
Какво е самоличност? Съвкупност от данни и характеристики (име, ЕГН, гражданство), които официално индивидуализират едно лице пред властите и обществото.
1. (Право / Администрация) Съвкупност от данни и характеристики (име, ЕГН, гражданство), които официално индивидуализират едно лице пред властите и обществото.
2. (Психология) Осъзнаването на собствената индивидуалност; усещането за това кой си и какво те отличава от другите.
- Ударение
- самолѝчност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-лич-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- самоличности
Примери за използване на самоличност
(Право / Администрация)
- Полицаят поиска документ за самоличност.
- Установяването на самоличността на заподозрения отне време.
(Психология)
- В юношеска възраст човек изгражда своята самоличност.
- Криза на самоличността.
Синоними на самоличност
Антоними на самоличност
Как се пише самоличност
Грешни изписвания: самоличность, съмоличност, самуличност, самолйчност, самоличнуст
Думата е сложна: само- (съединителна гласна 'о') + -личност. Завършва на -ст (женски род).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + лице
Сложна дума, образувана като калка (вероятно по модел на немското Selbst + ständigkeit или руски образци) от 'сам' + 'личен' + суфикс '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- документ за самоличност
- кражба на самоличност
- скрита самоличност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
