самолюбиво
[sɐmoljuˈbivo]
самолюбиво значение:
Какво е самолюбиво? С проява на прекалена любов към себе си, егоцентризъм или суетност; горделиво.
1. (психология/общо) С проява на прекалена любов към себе си, егоцентризъм или суетност; горделиво.
- Ударение
- самолюбѝво
- Част на речта
- наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- са-мо-лю-би-во
- Род
- среден
- Мн. число
- самолюбиви
Примери за използване на самолюбиво
(психология/общо)
- Държеше се самолюбиво и отказваше помощ.
- Това беше едно самолюбиво изказване.
Синоними на самолюбиво
Антоними на самолюбиво
Как се пише самолюбиво
Грешни изписвания: само любиво, съмолюбиво, самулюбиво, самолюбйво, самолюбиву
Сложните прилагателни и наречия, образувани от две основи с една съединителна гласна (-о-), се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам, любов
Сложна дума от местоимението 'сам' и корена 'люб' (любов), калкираща гръцки или западноевропейски модели (egoism, philautia).
Употреба
Чести словосъчетания:
- реагирам самолюбиво
- самолюбиво отношение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
