самонадеяност
[sɐmonɐˈdɛjɐnost]
самонадеяност значение:
Какво е самонадеяност? Прекалена, необоснована увереност в собствените сили и възможности.
1. (психология) Прекалена, необоснована увереност в собствените сили и възможности.
2. (пряко) Дързост, нахалство в поведението.
- Ударение
- самонадѐяност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-на-де-я-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на самонадеяност
(психология)
- Неговата самонадеяност му попречи да види реалните опасности в планината.
(пряко)
- Отговори на критиката с присъщата си самонадеяност.
Синоними на самонадеяност
Антоними на самонадеяност
Как се пише самонадеяност
Грешни изписвания: самонадеянност, съмонадеяност, самунадеяност, самонъдеяност, самонадеянуст
Пише се с едно н. Наставката е -ост, добавена към основата самонадеян.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + надея се
Произлиза от прилагателното 'самонадеян', образувано от местоимението 'сам' и глагола 'надея се' (надявам се, уповавам се). Буквално: упование единствено в себе си.
Употреба
Чести словосъчетания:
- глупава самонадеяност
- младежка самонадеяност
- граничещ със самонадеяност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
