самоназначавам
[sɐmonɐznɐˈt͡ʃavɐm]
- Ударение
- самоназнача̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-на-зна-ча-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- самоназначавам се
- Видова двойка
- самоназнача
Как се пише самоназначавам
Грешни изписвания: само назначавам, само-назначавам, съмоназначавам, самуназначавам, самонъзначавам, самоназнъчавам, самоназначъвам, самоназначавъм
Пише се слято. Съгласната в корена е ч, не ш.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само- + назначавам
Калка или директно словообразуване от 'само-' и административния термин 'назначавам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самоназначавам се за директор
- самоназначавам се за съдия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
