самонарека
[sɐmonɐrɛˈkɤ]
самонарека значение:
Какво е самонарека? Да дам сам на себе си име, звание, титла или определение (най-често се използва във възвратна форма 'да се самонарека').
1. (пряко) Да дам сам на себе си име, звание, титла или определение (най-често се използва във възвратна форма 'да се самонарека').
- Ударение
- самонарека́
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-на-ре-ка
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- самонарека се
- Видова двойка
- самонаричам
Примери за използване на самонарека
(пряко)
- Той реши да се самонарека експерт, без да има диплома.
- Ако се самонарека победител преди края на битката, ще сгреша.
Синоними на самонарека
Как се пише самонарека
Грешни изписвания: само нарека, съмонарека, самунарека, самонърека
Сложните глаголи, образувани с първа съставка само-, се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:река
Съставна дума от местоимението 'сам' (в ролята на обект на действието) и глагола 'нарека' (давам име). Калка на гръцки или латински модели за самоназоваване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самонарека се поет
- самонарека се цар
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
