Dumite-BG – онлайн речник за българския език

самообвинение

[sɐmoobviˈnɛniɛ]

самообвинение значение:

Какво е самообвинение? Обвиняване на самия себе си; приписване на вина за извършено действие или възникнала ситуация на собствената личност.

1. (психология) Обвиняване на самия себе си; приписване на вина за извършено действие или възникнала ситуация на собствената личност.
Ударение
самообвинѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
са-мо-об-ви-не-ни-е
Род
среден
Мн. число
самообвинения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самообвинение

(психология)
  • Постоянното самообвинение може да доведе до депресивни състояния.
  • В писмото си той изрази дълбоко разкаяние и самообвинение.

Синоними на самообвинение

Антоними на самообвинение

Как се пише самообвинение

Грешни изписвания: самобвинение, само-обвинение, съмообвинение, самуобвинение, самоубвинение, самообвйнение, самообвиненйе
Думата е сложна и се пише слято. При срещата на две гласни 'о' (едната от съединителната гласна или края на първата основа, другата от началото на втората), и двете се изписват: самообвинение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сам + обвинение
Сложна дума, образувана от местоименната основа 'сам-' (за себе си) и съществителното 'обвинение' (от 'виня'). Калкира чужди модели като латинското 'autoccusatio'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тежко самообвинение
  • чувство на самообвинение
  • изпадам в самообвинение

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.