самообвинителен
[samoobviˈnitɛlɛn]
самообвинителен значение:
Какво е самообвинителен? Който изразява или съдържа обвинение към самия себе си; свързан с поемане на вина.
1. (психология) Който изразява или съдържа обвинение към самия себе си; свързан с поемане на вина.
- Ударение
- самообвинѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- са-мо-об-ви-ни-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самообвинителни
Примери за използване на самообвинителен
(психология)
- Тя написа дълго самообвинително писмо.
- В речта му се усещаше силен самообвинителен тон.
Антоними на самообвинителен
Как се пише самообвинителен
Грешни изписвания: само-обвинителен, съмообвинителен, самуобвинителен, самоубвинителен, самообвйнителен, самообвинйтелен
Думата се пише слято, тъй като е сложно прилагателно с първа основа само-. Двете гласни 'о' (едната от 'само', другата от 'обвинителен') се запазват и се пишат една до друга.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + обвинителен
Сложна дума с първа съставка 'само-' (от сам) и втора съставка 'обвинителен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самообвинителен акт
- самообвинителна реч
- самообвинителни мисли
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
