самообладание
[sɐmoobɫɐˈdaniɛ]
самообладание значение:
Какво е самообладание? Способност да се запазва спокойствие и да се контролират собствените чувства и поведение в трудни или напрегнати ситуации.
1. (психология) Способност да се запазва спокойствие и да се контролират собствените чувства и поведение в трудни или напрегнати ситуации.
- Ударение
- самооблада̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-об-ла-да-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- самообладания (рядко)
Примери за използване на самообладание
(психология)
- Въпреки обидите, той запази пълно самообладание.
- Загубих самообладание и извиках.
Синоними на самообладание
Антоними на самообладание
Как се пише самообладание
Грешни изписвания: самобладание, самоубладание, съмообладание, самуобладание, самооблъдание, самообладъние, самообладанйе
Пише се с две гласни о по средата – самообладание. Първото 'о' е съединителна гласна, а второто е част от корена 'обладание'.
Етимология
Произход:Руски / Църковнославянски
Оригинална дума:само + обладание
Сложна дума, съставена от основите 'сам' и 'обладание' (владеене). Вероятно калка или директна заемка от руски език, където структурата е аналогична.
Употреба
Чести словосъчетания:
- запазвам самообладание
- губя самообладание
- желязно самообладание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
