самообричам
[sɐmooˈbrit͡ʃɐm]
- Ударение
- самообрѝчам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-об-ри-чам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- самообричам се
- Видова двойка
- самообрека
Как се пише самообричам
Грешни изписвания: само обричам, самоубричам, съмообричам, самуобричам, самообрйчам, самообричъм
Пише се слято. Има удвояване на гласната о на границата между представките (само-обричам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само- + обричам
Сложен глагол. Коренът 'рек-/рич-' е свързан с говорене, произнасяне на съдба/обет.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самообричам се на самота
- самообричам се на провал
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
