самоогранича
[sɐmooɡrɐniˈt͡ʃa]
самоогранича значение:
Какво е самоогранича? Да поставя граници на собствените си действия, желания или права; да се въздържа от нещо.
1. (пряко) Да поставя граници на собствените си действия, желания или права; да се въздържа от нещо.
- Ударение
- самоограничà
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-о-гра-ни-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- самоогранича се
- Видова двойка
- самоограничавам
Примери за използване на самоогранича
(пряко)
- Реших да се самоогранича в харченето на пари този месец.
- Ако не успеем да се самоограничим, ресурсите ще свършат.
Синоними на самоогранича
Антоними на самоогранича
Как се пише самоогранича
Грешни изписвания: само огранича, самоугранича, съмоогранича, самуогранича, самоогрънича, самоогранйча
Думата се пише с двойно о на границата между двете съставни части (само-огранича).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + огранича
Сложен глагол, съставен от 'сам' и 'огранича'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
