самоограничавам
[sɐmoogrɐniˈt͡ʃavɐm]
- Ударение
- самоогранича'вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-ог-ра-ни-ча-вам
- Род
- няма
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- самоограничавам се
- Видова двойка
- самоогранича
Как се пише самоограничавам
Грешни изписвания: самограничавам, съмоограничавам, самуограничавам, самоуграничавам, самоогръничавам, самоогранйчавам, самоограничъвам, самоограничавъм
Пише се с две о - едното е краят на представката само-, а другото е началото на корена ограничавам.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само- + ограничавам
Сложна дума, съставена от местоименната основа 'само-' (себе си) и глагола 'ограничавам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самоограничавам се в разходите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
