самоограничение
[sɐmooɡrɐniˈt͡ʃɛniɛ]
самоограничение значение:
Какво е самоограничение? Доброволно налагане на граници или лишения на собствените желания, потребности или действия; въздържание.
1. (психология) Доброволно налагане на граници или лишения на собствените желания, потребности или действия; въздържание.
- Ударение
- самоограничѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-ог-ра-ни-че-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- самоограничения
Примери за използване на самоограничение
(психология)
- По време на кризата се наложи строго самоограничение на разходите.
- Животът на монасите е изпълнен със самоограничение и молитва.
Синоними на самоограничение
Антоними на самоограничение
Как се пише самоограничение
Грешни изписвания: самограничение, съмоограничение, самуограничение, самоуграничение, самоогръничение, самоогранйчение, самоограниченйе
Думата се пише с двойно о, тъй като първата основа завършва на гласна о (само-), а втората започва с гласна о (-ограничение).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + ограничение
Сложна дума, образувана от местоименния корен 'сам' и съществителното 'ограничение'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- разумно самоограничение
- политика на самоограничение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
