самооправдавам
[samoopravˈdavɐm]
самооправдавам значение:
Какво е самооправдавам? Търся и намирам извинения за собствените си грешки, постъпки или бездействие пред себе си или пред другите.
1. (психология) Търся и намирам извинения за собствените си грешки, постъпки или бездействие пред себе си или пред другите.
- Ударение
- самооправда̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-о-прав-да-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- самооправдавам се
Примери за използване на самооправдавам
(психология)
- Вместо да поеме отговорност, той постоянно се самооправдаваше.
- Не е полезно да се самооправдавам за провалите си, по-добре е да се поуча от тях.
Синоними на самооправдавам
Антоними на самооправдавам
Как се пише самооправдавам
Грешни изписвания: само-оправдавам, съмооправдавам, самуоправдавам, самоуправдавам, самоопръвдавам, самооправдъвам, самооправдавъм
Пише се слято, с две 'о' на границата между морфемите 'само' и 'оправдавам'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + оправдавам
Сложна дума от 'само-' + 'оправдавам' (намирам извинение).
Употреба
Чести словосъчетания:
- склонен да се самооправдавам
- самооправдавам се с обстоятелствата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
