самоосигуряване
[sɐmoosiɡuˈrʲavɐnɛ]
самоосигуряване значение:
Какво е самоосигуряване? Процес, при който физическо лице само внася осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване и здравно осигуряване, без да е в трудово правоотношение с работодател.
1. (икономика) Процес, при който физическо лице само внася осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване и здравно осигуряване, без да е в трудово правоотношение с работодател.
- Ударение
- самоосигуря̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-о-си-гу-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- самоосигурявания
Примери за използване на самоосигуряване
(икономика)
- Свободните професии често разчитат на самоосигуряване.
- Прагът за самоосигуряване беше променен с новия бюджет.
Как се пише самоосигуряване
Грешни изписвания: само осигуряване, само-осигуряване, съмоосигуряване, самуосигуряване, самоусигуряване, самоосйгуряване, самоосигоряване, самоосигурявъне
Сложните съществителни имена, образувани с първа съставка само-, се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само- + осигуряване
Съставно съществително име, произлязло от глагола 'самоосигурявам се'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лице на самоосигуряване
- декларация за самоосигуряване
- праг на самоосигуряване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
