самоотвод
[samootˈvɔt]
самоотвод значение:
Какво е самоотвод? Доброволен отказ на длъжностно лице (съдия, прокурор, експерт) да участва в разглеждането на дело или решаването на въпрос поради наличие на обстоятелства, които пораждат съмнение в неговата безпристрастност.
1. (право) Доброволен отказ на длъжностно лице (съдия, прокурор, експерт) да участва в разглеждането на дело или решаването на въпрос поради наличие на обстоятелства, които пораждат съмнение в неговата безпристрастност.
2. (преносно) Отказ от заемане на длъжност, отговорност или участие в някаква инициатива по собствено желание.
- Ударение
- самоотво̀д
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-от-вод
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самоотводи
Примери за използване на самоотвод
(право)
- Съдията си направи самоотвод заради познанство с ищеца.
- Защитата поиска отвод, но прокурорът ги изпревари със самоотвод.
(преносно)
- Кандидатът за председател си направи самоотвод в последния момент.
- Не можеш да си правиш самоотвод от родителските задължения.
Антоними на самоотвод
Как се пише самоотвод
Грешни изписвания: самоодвод, самотвод, съмоотвод, самуотвод, самоутвод, самоотвуд
Думата се пише с две букви о една след друга, тъй като е образувана от съединителната гласна о (след 'сам') и началото на втората основа отвод.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + отвод
Сложна съставна дума, образувана от местоименния корен 'сам' и съществителното 'отвод' (юридически термин за отстраняване на лице от участие в производство). Вероятно калка от руски (самоотвод) или немски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- правя си самоотвод
- давам си самоотвод
- приемам самоотвод
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
