самоотрицание
[samootriˈt͡saniɛ]
самоотрицание значение:
Какво е самоотрицание? Крайност в жертвоготовността; отказ от лични интереси, желания и потребности в името на висша цел, идея или в полза на другите.
1. (психология/етика) Крайност в жертвоготовността; отказ от лични интереси, желания и потребности в името на висша цел, идея или в полза на другите.
- Ударение
- самоотрица̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-от-ри-ца-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма (абстрактно понятие)
Примери за използване на самоотрицание
(психология/етика)
- Тя се грижеше за болните с невероятно самоотрицание.
- Работата на пожарникарите изисква смелост и самоотрицание.
Синоними на самоотрицание
Как се пише самоотрицание
Грешни изписвания: само-отрицание, самоутрицание, съмоотрицание, самуотрицание, самоотрйцание, самоотрицъние, самоотрицанйе
Пише се слято. Двете гласни о (в края на първата част и в началото на втората) се запазват и се пишат една до друга.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + отричам
Образувано от местоименния корен 'сам' (във формата за сложни думи 'само-') и съществителното 'отрицание' (действие по отричане).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно самоотрицание
- граничещо със самоотрицание
- работя със самоотрицание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
