Dumite-BG – онлайн речник за българския език

самопожертвователност

[sɐmopoʒɛrtvoˈvatɛlnost]

самопожертвователност значение:

Какво е самопожертвователност? Нравствено качество, изразяващо се в готовност да се жертват личните интереси, блага или дори живота в името на висша цел или за доброто на другите.

1. (етика) Нравствено качество, изразяващо се в готовност да се жертват личните интереси, блага или дори живота в името на висша цел или за доброто на другите.
Ударение
самопожертвова̀телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
са-мо-по-жерт-во-ва-тел-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самопожертвователност

(етика)
  • Неговата самопожертвователност по време на епидемията спаси стотици животи.
  • Майчината самопожертвователност е често възпявана в литературата.

Синоними на самопожертвователност

Антоними на самопожертвователност

Как се пише самопожертвователност

Грешни изписвания: самопожертвувателност, съмопожертвователност, самупожертвователност, самопужертвователност, самопожертвовътелност, самопожертвователнуст

Сложна дума. След корена 'жертв' следва наставката -ова-, а не '-ува-'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:саможертва
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'самопожертвователен', което е производно от 'саможертва' (сам + жертва) с наставки -ова-, -тел- и -ност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безгранична самопожертвователност
  • проявявам самопожертвователност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.