самопокушение
[sɐmopokuʃɛniɛ]
самопокушение значение:
Какво е самопокушение? Посегателство, извършено от дееца спрямо самия него; опит за самоубийство или самонараняване.
1. (официално) Посегателство, извършено от дееца спрямо самия него; опит за самоубийство или самонараняване.
- Ударение
- самопокушѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-по-ку-ше-ние
- Род
- среден
- Мн. число
- самопокушения
Примери за използване на самопокушение
(официално)
- Полицията разследва версията за самопокушение.
- В състояние на афект той извърши самопокушение.
Синоними на самопокушение
Как се пише самопокушение
Грешни изписвания: само-покушение, съмопокушение, самупокушение, самопукушение, самопокошение, самопокушенйе
Сложните съществителни имена, при които първата основа е само-, се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + покушение
Образувана от 'сам' и 'покушение' (нападение, посегателство). Думата е калка или аналог на самоубийствен опит, но с акцент върху акта на посегателство.
Употреба
Чести словосъчетания:
- опит за самопокушение
- инсценирано самопокушение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
