самопровъзгласявам
[sɐmoprovɐzɡɫɐˈsʲavɐm]
- Ударение
- самопровъзглася̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-про-въз-гла-ся-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- самопровъзгласявам се
- Видова двойка
- самопровъзглася
Как се пише самопровъзгласявам
Грешни изписвания: самопровъзгласяам, самопровъзгласевам, съмопровъзгласявам, самупровъзгласявам, самопрувъзгласявам, самопровазгласявам, самопровъзглъсявам, самопровъзгласявъм
Сложна дума. Пише се слято. Съдържа 'я' в суфикса -явам, характерен за несвършен вид на глаголи от този тип.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:глас
Сложна дума, съставена от 'само-' (себе си) и 'провъзгласявам' (обявявам тържествено). Калка на чужди модели (напр. self-proclaim).
Употреба
Чести словосъчетания:
- самопровъзгласявам се за лидер
- самопровъзгласявам се за крал
- самопровъзгласявам се за победител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
