саморазправям
[sɐmorɐsˈpravjɐm]
саморазправям значение:
Какво е саморазправям? Обикновено във възвратна форма (саморазправям се): Налагам правосъдие лично и насилствено, без да търся законния ред; бия се или малтретирам някого като отмъщение.
1. (обществен) Обикновено във възвратна форма (саморазправям се): Налагам правосъдие лично и насилствено, без да търся законния ред; бия се или малтретирам някого като отмъщение.
- Ударение
- саморазпра̀вям
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-раз-пра-вям
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- саморазправям се
- Видова двойка
- саморазправя
Примери за използване на саморазправям
(обществен)
- Той се опита да се саморазправя с крадеца, преди да дойде полицията.
- Тълпата беше готова да се саморазправя с виновника.
Синоними на саморазправям
Антоними на саморазправям
Как се пише саморазправям
Грешни изписвания: саморазправам, съморазправям, самуразправям, саморъзправям, саморазпръвям
Сложна дума, пише се слято. Втората част следва правописа на глагола разправям (с я).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + разправям
Сложена дума, образувана от местоимението 'сам' и глагола 'разправям (се)'. Означава действие, извършено лично, без намесата на официални органи.
Употреба
Чести словосъчетания:
- опит за саморазправа
- физическа саморазправа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
