саморазрушителен
[sɐmorɐzruʃitɛlɛn]
саморазрушителен значение:
Какво е саморазрушителен? Който води до собственото си унищожение или вреда; характерен с действия срещу собственото благополучие.
1. (психология) Който води до собственото си унищожение или вреда; характерен с действия срещу собственото благополучие.
- Ударение
- саморазрушѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- са-мо-раз-ру-ши-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- саморазрушителни
Примери за използване на саморазрушителен
(психология)
- Той водеше саморазрушителен начин на живот с алкохол и хазарт.
- Саморазрушителните мисли трябва да се лекуват от специалист.
Синоними на саморазрушителен
Антоними на саморазрушителен
Как се пише саморазрушителен
Грешни изписвания: саморазушителен, съморазрушителен, самуразрушителен, саморъзрушителен, саморазрошителен, саморазрушйтелен
Пише се с з в представката раз- и с у в корена.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + разрушителен
Сложно прилагателно име, съставено от 'само-' и 'разрушителен'. Калка на английското 'self-destructive'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- саморазрушителен инстинкт
- саморазрушително поведение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
