саморазтурям
[sɐmorɐzˈturjɐm]
- Ударение
- саморазту̀рям
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-раз-ту-рям
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- саморазтурям се
- Видова двойка
- саморазтуря
Как се пише саморазтурям
Грешни изписвания: саморастурям, съморазтурям, самуразтурям, саморъзтурям, саморазторям
Представката е раз-, тъй като коренът започва със звучна съгласна, но в българския представката е винаги раз- пред звучни и беззвучни (морфологичен принцип), освен ако не се обеззвучава при изговор.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + разтурям
Съставна дума, означаваща „сам прекъсвам съществуването си“ (за организация).
Употреба
Чести словосъчетания:
- събранието се саморазтуря
- групата се саморазтуря
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
