саморасъл
[sɐmoˈrasɐɫ]
саморасъл значение:
Какво е саморасъл? За растение – който е поникнал и израсъл сам, без да е посят или засаден от човек; диворастящ.
1. (ботаника) За растение – който е поникнал и израсъл сам, без да е посят или засаден от човек; диворастящ.
2. (преносно) За човек – който се е изградил като личност или творец без системно образование или чужда помощ; самобитен талант.
- Ударение
- самора̀съл
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- са-мо-ра-съл
- Род
- мъжки
- Мн. число
- саморасли
Примери за използване на саморасъл
(ботаника)
- В градината имаше саморасъл орех, който никой не помнеше кога е поникнал.
- Покрай оградата се виеше саморасъл бръшлян.
(преносно)
- Той беше саморасъл талант, който свиреше на гъдулка без да познава нотите.
- Саморасъл интелект.
Синоними на саморасъл
Антоними на саморасъл
Как се пише саморасъл
Грешни изписвания: саморасълт, саморъсъл, съморасъл, самурасъл, саморасал
Думата съдържа променливо ъ. В м.р. ед.ч. се пише саморасьл, но в мн.ч. гласната изпада: саморасли.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:самъ + расти
Съставена от корените за 'сам' и глагола 'раста' (минало свършено деятелно причастие 'расъл').
Употреба
Чести словосъчетания:
- саморасъл талант
- саморасъл храст
- саморасла гора
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
