самострел
[sɐmosˈtrɛl]
самострел значение:
Какво е самострел? Старинно ръчно метателно оръжие, състоящо се от лък, закрепен върху дървена ложа, със спусков механизъм; арбалет.
1. (история) Старинно ръчно метателно оръжие, състоящо се от лък, закрепен върху дървена ложа, със спусков механизъм; арбалет.
2. (лов) Автоматично действащо устройство (капан) с огнестрелно оръжие или лък, което се задейства, когато животното докосне примамката или прекъсне нишка.
3. (военно дело) Умишлено нараняване на самия себе си с огнестрелно оръжие (жаргонно/разговорно значение).
- Ударение
- самострѐл
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-стрел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самострели
Примери за използване на самострел
(история)
- Рицарите бяха въоръжени с тежки самострели, които пробиваха брони.
- В музея е изложен средновековен самострел.
(лов)
- Бракониерите бяха заложили самострел на пътеката на дивеча.
(военно дело)
- Войникът извърши самострел, за да бъде върнат от фронта.
Синоними на самострел
Как се пише самострел
Грешни изписвания: съмострел, самустрел
Пише се слято. Втората част съдържа е (стрел), от корена на 'стрела'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:само- + стрѣл
Стара славянска дума, съставена от елементите за 'сам' и 'стрелям'. Исторически термин за механично оръжие.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
