самосъжаление
[sɐmosɐʒɐˈlɛniɛ]
самосъжаление значение:
Какво е самосъжаление? Чувство на жалост и съчувствие към самия себе си, обикновено породено от преживени несполуки или страдание; склонност да се виждаш като жертва.
1. (психология) Чувство на жалост и съчувствие към самия себе си, обикновено породено от преживени несполуки или страдание; склонност да се виждаш като жертва.
- Ударение
- самосъжалѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-съ-жа-ле-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на самосъжаление
(психология)
- Вместо да се предаде на самосъжаление, той реши да действа.
- Самосъжалението е безплодно чувство, което пречи на развитието.
Синоними на самосъжаление
Как се пише самосъжаление
Грешни изписвания: самосъжеление, самосажаление
Пише се слято като една дума. Втората съставна част 'съжаление' се пише с 'ъ' (представка съ-) и 'а' в корена (жал).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + съжаление
Сложна дума, образувана от местоименния корен 'сам-' и съществителното 'съжаление' (жалост, печал).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпадам в самосъжаление
- чувство на самосъжаление
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
