самосъжалителен
[samosɐʒa'litɛlɛn]
самосъжалителен значение:
Какво е самосъжалителен? Който изразява или е изпълнен със съжаление към самия себе си; оплакващ собствената си съдба.
1. (Психология) Който изразява или е изпълнен със съжаление към самия себе си; оплакващ собствената си съдба.
- Ударение
- самосъжали́телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- са-мо-съ-жа-ли-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самосъжалителни
Примери за използване на самосъжалителен
(Психология)
- Тя го погледна с онзи типичен самосъжалителен поглед.
- Не изпадай в самосъжалителен тон, а потърси решение на проблема.
Как се пише самосъжалителен
Грешни изписвания: само-съжалителен, съмосъжалителен, самусъжалителен, самосажалителен, самосъжълителен, самосъжалйтелен
Пише се слято, тъй като първата съставка 'само' пояснява втората.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + съжаление
Сложна дума с първа основа възвратното местоимение 'сам' (в смисъл на себе си) и прилагателното 'съжалителен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самосъжалителен тон
- самосъжалителен плач
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
