самосъзерцателен
[samosɐzɛrˈt͡satɛlɛn]
самосъзерцателен значение:
Какво е самосъзерцателен? Който е склонен към вглъбяване в себе си, към вътрешно наблюдение и размисъл върху собствените си преживявания.
1. (психология) Който е склонен към вглъбяване в себе си, към вътрешно наблюдение и размисъл върху собствените си преживявания.
- Ударение
- самосъзерца̀телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- са-мо-съ-зер-ца-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самосъзерцателни
Примери за използване на самосъзерцателен
(психология)
- Той беше тих и самосъзерцателен човек, който избягваше шумните компании.
- Поезията му е дълбоко лирична и самосъзерцателна.
Синоними на самосъзерцателен
Антоними на самосъзерцателен
Как се пише самосъзерцателен
Грешни изписвания: самосъзърцателен, самосъзерцатълен, съмосъзерцателен, самусъзерцателен, самосазерцателен, самосъзерцътелен
Думата се пише с е в корена (съзерц-) и двойно н само в множествено число (самосъзерцателни), но единично в мъжки род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само- + съзерцавам
Сложно прилагателно, образувано от „само-“ и „съзерцателен“ (от старобългарски съзьрцати - гледам, наблюдавам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- самосъзерцателен характер
- самосъзерцателна природа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
