самосъмнение
[sɐmosɐmˈnɛniɛ]
- Ударение
- самосъмнѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-съм-не-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- самосъмнения
Как се пише самосъмнение
Грешни изписвания: самосамнение, само-съмнение, съмосъмнение, самусъмнение, самосъмненйе
Пише се слято. Втората част започва с с, а първата завършва на о (съединителна гласна). Коренът е съмн (с променливо ъ).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + съмнение
Калка от немски (Selbstzweifel) или английски (self-doubt). Състои се от „сам“ и „съмнение“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гризащо самосъмнение
- момент на самосъмнение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
