самосътворение
[samosɐtvoˈrɛniɛ]
самосътворение значение:
Какво е самосътворение? Процес на самостоятелно изграждане на личността, идентичността или битието без външна намеса; акт на създаване на самия себе си.
1. (философия / психология) Процес на самостоятелно изграждане на личността, идентичността или битието без външна намеса; акт на създаване на самия себе си.
- Ударение
- самосътворѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-съ-тво-ре-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на самосътворение
(философия / психология)
- Животът на артиста беше акт на постоянно самосътворение чрез изкуството.
- Концепцията за самосътворение е централна в екзистенциализма.
Синоними на самосътворение
Антоними на самосътворение
Как се пише самосътворение
Грешни изписвания: само-сътворение, съмосътворение, самусътворение, самосатворение, самосътвурение, самосътворенйе
Сложни съществителни имена с първа основа само- се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + сътворение
Сложна дума от 'сам/само-' и 'сътворение'. Кореспондира с философските понятия за автопоезис (autopoiesis) или самосъздаване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- акт на самосътворение
- път към самосътворение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
