самотничество
[sɐˈmɔtnit͡ʃɛstvo]
самотничество значение:
Какво е самотничество? Състояние или начин на живот на човек, който живее сам, изолиран от другите; уединение.
1. (пряко) Състояние или начин на живот на човек, който живее сам, изолиран от другите; уединение.
- Ударение
- само'тничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мот-ни-че-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- самотничества
Примери за използване на самотничество
(пряко)
- Той избра самотничеството пред шумния градски живот.
- Дългите години на самотничество бяха променили характера му.
Синоними на самотничество
Антоними на самотничество
Как се пише самотничество
Грешни изписвания: самотничесво, съмотничество, самутничество, самотнйчество, самотничеству
Думата завършва на наставката -ество, характерна за абстрактни съществителни в среден род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:самотник
Образувано от съществителното 'самотник' + наставката за абстрактни съществителни '-ество'. Корен 'сам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- доброволно самотничество
- обречен на самотничество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
