самотувам
[sɐmoˈtuvɐm]
самотувам значение:
Какво е самотувам? Живея сам, прекарвам времето си в самота, без контакти с други хора.
1. (общо) Живея сам, прекарвам времето си в самота, без контакти с други хора.
- Ударение
- самот'увам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-ту-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на самотувам
(общо)
- Старецът самотуваше в къщата на края на селото от години.
- Тя предпочиташе да самотува, отколкото да бъде в лоша компания.
Синоними на самотувам
Антоними на самотувам
Как се пише самотувам
Грешни изписвания: самотовам, съмотувам, самутувам, самотувъм
Глаголната наставка е -увам, характерна за глаголи от трето спрежение, образувани от съществителни имена.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:самота
Дериват от съществителното 'самота' + глаголна наставка '-увам', обозначаваща състояние или занимание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обичам да самотувам
- самотувам вкъщи
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
